Тоби, костенурката, която обича дъжда

Заглавие и автор

Корица

Смени корицата

Илюстрации

Илюстрациите в книгата.

• Страница 1Глава първа. Тоби намира облак
• Страница 2„Мечтая си за лек дъжд“, шепнеше костенурката Тоби.
• Страница 3Той местеше тежката си черупка бавно по сухите, шумящи листа. Една яркочервена калинка кацна лекичко на носа му и отпълзя. Въздухът беше много тих и спокоен под лъчите на следобедното слънце. Тоби стигна до края на градината, където високата трева се полюшваше.
• Страница 4„Мечтая си за лек дъжд“, шепнеше костенурката Тоби.
• Страница 5Днес земята изглеждаше твърда под четирите му здрави и прашни крачета. Видя малко птиче, което пиеше вода от малка сребриста локвичка наблизо. Водата пръскаше и звучеше като нежни звънчета. Тоби искаше да почувства прохладното небе, което падаше върху черупката му.
• Страница 6Тогава реши да извърви дълъг път, за да намери дъжда.
• Страница 7Глава втора. Дълго и криволичещо пътешествие
• Страница 8„Мечтая си за лек дъжд“, шепнеше костенурката Тоби.
• Страница 9Край един мъхест камък срещна приятелката си – охлюва Сали. Сали имаше красива черупка с шарки в светлокафяво. Тя сподели с него едно сочно зелено листо, което имаше вкус на сладка утринна роса. Разговаряха за местата, където небето става тъмносиво.
• Страница 10„Мечтая си за лек дъжд“, шепнеше костенурката Тоби.
• Страница 11Вятърът започна да духа нежно през високите зелени дървета. Сега ароматът на борови иглички изпълни прохладния следобеден въздух. Тоби усети как малкото му сърце тупти от радост и голяма надежда. Той се отдалечи от дома си повече, отколкото някога досега.
• Страница 12Хоризонтът изглеждаше тъмен и обещаващ в далечината.
• Страница 13Глава трета. Висок скалист хълм
• Страница 14„Мечтая си за лек дъжд“, шепнеше костенурката Тоби.
• Страница 15Тоби се изкачваше все по-високо, докато краката му не натежаха и не започнаха да треперят. Намери мека полянка с детелини, за да си почине. Тук миризмата на полски цветя беше силна и много сладка. Погледна към небето и видя един мек сив облак.
• Страница 16„Мечтая си за лек дъжд“, шепнеше костенурката Тоби.
• Страница 17Голяма синя пеперуда кацна на черупката му, за да го поздрави. Тоби се усмихна и се раздвижи много бавно, за да не уплаши приятелката си. Хълмът му се струваше като истинска планина за малкото му кръгло тяло. Сега вече чуваше далечен тътен.
• Страница 18Светът му се струваше все по-голям и вълшебен с всяка следваща крачка.
• Страница 19Глава четвърта. Тъмното, приятелски настроено небе
• Страница 20„Мечтая си за лек дъжд“, шепнеше костенурката Тоби.
• Страница 21Заекът Бен прескочи наблизо с весел и бърз подскок. Бен имаше дълги уши, които потрепваха, когато вятърът духнеше силно. Той донесе сладка горска ягода за обяд на Тоби. Чакаха заедно, докато въздухът стана свеж и чист. „Мечтая си за лек дъжд“, шепнеше костенурката Тоби.
• Страница 22Първата капка вода падна точно на върха на носа му. Тя беше студена, бистра и се почувства като малка целувка. Тоби протегна врат, за да улови падащите влажни капки. Беше толкова щастлив да види как прахът се превръща в кал.
• Страница 23Облаците започнаха да танцуват над дърветата в зелената гора.
• Страница 24Глава пета. Мек и щастлив край
• Страница 25„Мечтая си за лек дъжд“, шепнеше костенурката Тоби.
• Страница 26Той намери уютно място под голямо зелено листо. Дъждът изми черупката му, докато тя не стана ярка и като нова. Той беше на сигурно и сухо място, слушайки мокрия ритъм. Всичко изглеждаше спокойно и мирно в мъгливата, дъждовна дневна светлина.
• Страница 27„Мечтая си за лек дъжд“, шепнеше костенурката Тоби.
• Страница 28Тоби заспа дълбоко, докато земята попиваше прохладната вода. Знаеше, че утре сутрин градината ще бъде зелена и пищна. Дъждът беше дар за неговото добро и търпеливо сърце. Той сънуваше облаци и небе, докато локвичките блещукаха наоколо.
• Страница 29Това беше един съвършен ден за една много щастлива малка костенурка.