Музикалният щурец от двора

Заглавие и автор

Корица

Смени корицата

Илюстрации

Илюстрациите в книгата.

• Страница 1Глава първа. Малкият музикален щурец
• Страница 2Всички насекоми спираха работата си, за да слушат неговата песен.
• Страница 3Тики мечтаеше да научи цялото село да пее заедно с него под лунната светлина. Хората в къщите отваряха прозорците си, за да усетят хладния бриз и мелодията. „Чуйте колко красиво свири нашият малък приятел“, шепнеха бабите по верандите си.
• Страница 4Въздухът ухаеше на жасмин и прясно окосена трева из цялата махала.
• Страница 5Един ден Тики реши, че музиката му не е само за цветята в двора. Искаше тя да стигне до централния площад, където всички жители се събираха, за да празнуват. „Отивам да свиря за цялото село“, каза Тики на стария си приятел, мъдрата калинка.
• Страница 6Въпреки умората от пътя, той се чувстваше готов за едно голямо приключение.
• Страница 7Глава втора. Голямото пътешествие започва
• Страница 8Земята беше мека, а миризмата на влажна почва го изпълваше със сила и радост.
• Страница 9По пътя срещна пеперуда със сини крила, която летеше ниско. Тя му показа пътя през градината с червени рози. „Внимавай с камъните, защото днес са малко хлъзгави“, каза любезно пеперудата на Тики.
• Страница 10Той ѝ благодари и продължи да си подпява весела песничка, за да поддържа ритъма.
• Страница 11Пътечката го отведе до малко поточе, което ромолеше мелодично сред камъчетата. Тики се почувства леко уморен и седна върху едно широко листо да си почине. „Скоро ще стигна до площада“, каза Тики, докато гледаше огледалната повърхност на водата.
• Страница 12Прохладният ветрец му помагаше да продължи пътя си с голям ентусиазъм.
• Страница 13Глава трета. Една неочаквана малка спирка
• Страница 14Почувства леко безпокойство, но не искаше да се откаже толкова лесно още в началото.
• Страница 15В този момент се появи охлюв, който търпеливо носеше къщичката си. Охлювът чу Тики и реши да му помогне да отвори проход. „Заедно можем лесно да преместим тези листа“, каза охлювът на Тики с усмивка.
• Страница 16Двете приятелчета работиха заедно и скоро пътят отново стана свободен и открит.
• Страница 17Тики изпита голяма благодарност за помощта на новия си приятел по време на пътуването. „Приятелството е най-сладкият звук, който съществува“, каза Тики на охлюва, докато се сбогуваха. С обновено настроение малкият щурец продължи пътя си към селския площад.
• Страница 18Слънцето беше започнало да залязва, придавайки чудесен златист оттенък на всяко цвете.
• Страница 19Глава четвърта. Над хълма
• Страница 20Ветрецът стана малко по-силен, но той запази равновесието си стабилно.
• Страница 21Изведнъж един облак покри слънцето и заваля ситен дъжд. Тики изтича да намери подслон под едно голямо кестеново листо. „Ще изчакам дъжда да спре на спокойствие“, каза Тики под листото.
• Страница 22Слушаше капките как падат ритмично, създавайки свой собствен музикален звук в природата.
• Страница 23Когато дъждът спря, небето се изчисти и нагоре се появи ярка дъга. Тики излезе от скривалището си и усети земята по-мека от преди. „Красотата се крие след всяка малка трудност“, каза Тики със задоволство.
• Страница 24Продължи по пътеката надолу, чувствайки, че площадът вече е много близо до него.
• Страница 25Глава пета. Пристигане на централния площад
• Страница 26Сърцето му биеше бързо от радост и очакване за вечерта.
• Страница 27Жителите говореха високо и се смееха, без да забелязват малкия музикант. Тики пое дълбоко дъх и започна да търка крилцата си силно. „Нека започне най-красивият празник на света“, каза Тики на вятъра.
• Страница 28Чист и мелодичен звук започна да се разнася навсякъде, омагьосвайки хората около него.
• Страница 29Хората спряха да говорят и започнаха да се оглеждат с любопитство. Един господин с шапка се приближи до пейката и видя Тики да свири. „Чуйте всички този чудесен малък музикант“, каза господинът с възхищение.
• Страница 30Всички останаха тихи, слушайки мелодията на щуреца, която обедини цялото село.
• Страница 31Глава шеста. Музикалната сладка нощ
• Страница 32Това беше най-красивата вечер, която нашият малък приятел някога беше преживявал.
• Страница 33Когато музиката спря, всички аплодираха малкия щурец с много обич. Тики почувства, че трудът му си е заслужавал, защото донесе радост на всички. „Толкова съм щастлив, че дойдох тук днес“, каза Тики, сгушен върху едно фенерче.
• Страница 34Луната осветяваше крилцата му, правейки ги да изглеждат като скъпоценни камъни.
• Страница 35Селото утихна и всички заспаха с хубави сънища в хладната нощ. Тики остана да пази селото, чувствайки се част от едно голямо, топло семейство. „Всеки малък звук може да се превърне в голяма любов“, каза Тики, затваряйки очи.
• Страница 36Светът вече беше по-светло и музикално място за всички.